Корков Дъб Бонсай (Cork Oak)

Quercus suber е вечнозелено дърво от семейство Букови, произхождащо от Западното Средиземноморие (Испания, Португалия). Най-отличителната му черта е дебелата, гъбеста кора, от която се добива естествен корк. Като бонсай то е ценено заради старинния вид, който тази кора придава дори на млади растения.

През активния сезон (от април до октомври) дървото трябва да бъде навън, на място с отлична циркулация на въздуха и максимално слънцегреене. Държането му на закрито през лятото ще доведе до слаб растеж и липса на характерната коркова текстура.

Не напълно. За разлика от обикновения дъб, средиземноморският му братовчед е по-чувствителен. В България той трябва да зимува в неотопляемо, светло помещение (оранжерия, гараж с прозорец), където температурите не падат под -3 до -5 градуса, за да се предпазят корените.

Това е типично слънцелюбиво растение. Нуждае се от пълно, директно слънце през целия ден – поне 6-8 часа. Изобилието от светлина прави листата по-дребни, междувъзлията по-къси, а короната – по-гъста и здрава.

Рядко. Листата са твърди, кожести и покрити с восъчен налеп отгоре и мъх отдолу, което ги прави много устойчиви на изпарение и прегаряне. Корковият дъб е еволюирал да оцелява под жаркото иберийско слънце и понася горещините отлично.

Възрастни дървета в природата издържат до -10 градуса за кратки периоди, но в саксия границата на безопасност е по-висока. Кореновата бала не бива да замръзва дълбоко. Рискът от загиване се увеличава драстично при температури под -5 градуса.

Най-добре е да поддържате температура между 2°C и 8°C. Това осигурява необходимия зимен покой, без да подлага растението на стрес от замръзване. Важно е помещението да е светло, защото дървото е вечнозелено и фотосинтезира (макар и бавно) и през зимата.

Не, видът се счита за безопасен. Листата и кората съдържат танини, които им придават стипчив и горчив вкус, отказващ животните да ги ядат. Поглъщането на жълъди (ако има такива) в големи количества може да причини стомашно неразположение, но не е фатално.

Средно ниво на трудност. Понася добре грешки с поливането и оформянето на короната, което е плюс. Предизвикателството идва от нуждата за специфично зимуване и факта, че корените са много чувствителни при пресаждане – една грешна стъпка там може да убие дървото.

Поливайте умерено, когато горният слой на почвата изсъхне. Корковият дъб е по-сухоустойчив от повечето широколистни бонсаи, но в малка саксия не бива да се оставя напълно сух за дълго. Избягвайте преовлажняване, тъй като е склонен към кореново гниене.

Да, това е ключов момент. Растението е калциофоб – не понася варовик. Ако чешмяната ви вода е твърда, с времето листата ще пожълтеят (хлороза). Препоръчително е да се полива с дъждовна, филтрирана или престояла вода с коригирано pH.

Грубата, напукана кора изглежда най-добре в стил Неформален изправен (Moyogi) или Наклонен (Shakan), които подчертават мощта на ствола. Често се среща и като Литерат (Bunjin) за по-елегантен и древен вид, акцентиращ върху извивките на клоните.

Да, образува мъжки реси и малки женски цветове, които се превръщат в жълъди. При бонсай дръвчетата обаче, особено тези в малки саксии, плододаването е рядко явление и изисква дървото да е в напреднала възраст и отлично здраве.