Махалебка: Дива Череша (Mahaleb Cherry)

Prunus mahaleb е вид дива череша, характерна за Южна Европа. Тя е уникална сред широколистните видове със своята изключително твърда дървесина, която не гние лесно. Това позволява на бонсаистите да създават ефектни мъртви части (Jin и Shari), подобно на иглолистните дървета.

Мястото му е само и единствено навън. Махалебката е планинец, който обича движението на въздуха и откритите пространства. Тераса с южно или източно изложение е идеална. Затворените помещения са пагубни за нея поради липсата на температурен контраст и светлина.

Да, напълно. Видът се среща естествено по нашите скалисти планини и понася отлично студа. Зимният покой при ниски температури е задължителен за здравето и бъдещия цъфтеж. Корените в саксия са защитени до около -10 градуса, след което е добре да се зазими.

Изисква максимално слънчево греене – поне 6 часа директни лъчи дневно. Слънцето е горивото за образуването на цветни пъпки. Ако се държи на сянка, дървото ще оцелее, но листата ще станат големи, междувъзлията – дълги, а цъфтежът ще липсва напълно.

Листата са лъскави, леко кожести и много по-устойчиви от тези на обикновената череша или явора. Махалебката рядко страда от слънчеви изгаряния, стига кореновата система да е здрава и да има налична влага в почвата. Тя е създадена за сурови, слънчеви условия.

В природата стволът издържа под -25 градуса. При бонсай отглеждането обаче трябва да сме по-внимателни с корените. Ако се очакват продължителни ледени дни, поставете саксията на земята и я покрийте, за да предотвратите превръщането на почвата в леден блок за дълго време.

Никога. Топлината през зимата ще обърка биологичния часовник на растението, карайки го да се разлисти преждевременно, което ще го изтощи фатално. Мястото му е на студено – балкон, неотопляема оранжерия или завет в градината.

Да, бъдете внимателни. Както при повечето видове от род Prunus, листата, кората и най-вече семената (ядките) съдържат цианогенни гликозиди. Ако домашен любимец сдъвче и погълне части от растението, това може да доведе до отравяне. Дръжте я далеч от гризащи животни.

Изисква известен опит (средно ниво). Основната трудност идва от крехките клони, които се чупят лесно при телиране, и склонността към изсъхване на цели разклонения (die-back), ако се отрежат неправилно. Иначе е много жизнена и прощава грешки с поливането.

Поливайте умерено. За разлика от други плодни дръвчета, Махалебката има мощна коренова система, пригодена за сухи, каменисти почви. Не обича да 'кисне' във вода. Оставете горния слой да изсъхне добре преди следващата поливка, за да избегнете гниене.

Не е критична. Видът е сухоустойчив и се справя добре с ниска атмосферна влажност. Оросяването е приятно за растението, особено след горещ ден, но не е задължително условие за оцеляването му, както е при азалиите или кленовете.

Заради способността да задържа мъртва дървесина, стиловете с Шари и Джин са най-ефектни. Често се оформя като Неформален изправен (Moyogi) или Литерат (Bunjin), като се търси драматичен контраст между бялата мъртва дървесина, тъмната жива кора и нежните цветчета.

Да. Цъфтежът е обилен през пролетта с множество малки бели цветчета, които имат силен, сладък аромат (на кумарин). След тях се образуват дребни, черни плодове. Те са горчиви на вкус за хората, но придават красив завършек на бонсая през лятото.