Мастиково Дърво Бонсай (Mastic Tree)

Pistacia lentiscus е вечнозелен храст или малко дърво от семейство Шам-фъстъкови, произхождащо от Средиземноморието. То е известно със своята ароматна смола (мастикс), използвана в кулинарията и медицината, както и с тъмнозелените си, кожести листа, които образуват гъста корона.

През активния сезон най-доброто място е на открито – на слънчева тераса, балкон или в градината. Свежият въздух и температурните разлики между деня и нощта са полезни за него. Ако се държи вътре, трябва да е до най-светлия възможен южен прозорец.

Не. Това е средиземноморски вид, който не понася суровите български зими. Когато температурите паднат трайно под 5 градуса, растението трябва да се прибере в светло, неотопляемо помещение (зимник, остъклена тераса) с температура между 5 и 10 градуса.

Да, този вид изисква максимално количество светлина. Необходими са му поне 6 до 8 часа директно слънце дневно. Липсата на достатъчно осветление води до уголемяване на листата, изтъняване на клоните и загуба на компактната форма на бонсая.

Растението е изключително устойчиво на жарко слънце и високи температури. Кожестите му листа са естествено защитени от изпарение и прегаряне. Дори в най-горещите летни дни, то се чувства отлично под преките лъчи, стига да не е оставено напълно без вода.

Не е студоустойчив в условията на умерения климатичен пояс. Макар възрастни дървета в земята да понасят кратки застудявания до -5 градуса, в саксия кореновата система е уязвима. Продължителното излагане на минусови температури може да бъде фатално.

За да сте сигурни, че няма да загубите дръвчето, поддържайте температурата над 0 градуса. Идеалният диапазон за зимния покой е между 5°C и 12°C. Това позволява на метаболизма да се забави, без растението да изпада в стрес от измръзване.

Да. Всички части на растението са нетоксични. Смолата, която отделя, дори се използва за хранителни цели. Няма опасност от отравяне при инцидентно поглъщане на листа от домашни любимци, въпреки че твърдата текстура не е привлекателна за тях.

Да, но с уговорка. Той е издръжлив и прощава грешки с поливането (особено засушаване). Основното предизвикателство е бавният растеж, който изисква търпение при оформянето, както и необходимостта от осигуряване на хладно място за зимуване, което не всеки дом има.

Поливайте умерено. Оставете горния слой на почвата да изсъхне леко между поливанията. Пистачията мрази постоянно мокрите корени ('мокри крака'), които водят до гниене. През зимата поливането се намалява драстично, като се поддържа само лека влага в субстрата.

Не, това е ксерофит (сухоустойчиво растение). То се справя отлично със сухия въздух и не изисква редовно опръскване, за разлика от тропическите видове. Все пак, инцидентен душ помага за почистване на праха от листата и отпушване на порите.

Дребните листа позволяват почти всички стилове. Най-често се оформя като Неформален изправен (Moyogi) или Хълмист (Sekijoju). Поради способността да образува интересна мъртва дървесина, стилът Литерат (Bunjin) също е много ефектен за по-стари екземпляри.

Да, но цветовете са дребни и без декоративна стойност. Растението е двудомно (мъжки и женски екземпляри). Женските растения образуват малки плодчета, които преминават от червено към черно при узряване, създавайки красив контраст с тъмнозелената корона.