Черница Бонсай (Mulberry)

Morus е род цъфтящи дървета от семейство Черничеви, известни от векове с производството на коприна (листата са храна за бубите) и сладките си плодове. В бонсай изкуството се използват заради мощния си растеж, напуканата кора и способността да раждат плодове дори в млада възраст.

Дървото е създадено за живот на открито. То изисква директен контакт със слънцето, вятъра и дъжда, за да се развива правилно. Най-доброто място е слънчева пейка в градината или на балкона. Не вирее на закрито, където липсата на светлина води до издължаване и слаби клони.

Да, напълно студоустойчиво е. Стволът понася много ниски температури. Тъй като корените в саксията са по-уязвими от тези в земята, при падане на температурите под -10 или -15 градуса е препоръчително саксията да се защити с мулч или да се премести на завет.

Черницата е 'дете на слънцето'. Нуждае се от минимум 6-8 часа пряка слънчева светлина. Това е от критично значение за залагането на плодни пъпки и за поддържането на листата сравнително дребни. На сянка листата стават огромни, а плодовете не узряват.

Този вид има тънки и широки листа, които изпаряват много влага. Слънцето само по себе си не ги гори, но комбинацията от слънце и суха почва води до мигновено увяхване и прегаряне на краищата. Ако поливането е редовно, горещините не са проблем.

Видът е много адаптивен – понася летни жеги над 35 градуса (при наличие на вода) и зимни студове до -20 градуса. Важно е да се избягват късните пролетни мразове, когато новите фини листа вече са се отворили, тъй като те лесно почерняват от студа.

Само при екстремни условия. Обикновено поставянето на саксията на земята под стряха или покриването ѝ със сняг е достатъчно. Ако живеете в район с много сурови зими, неотопляем гараж (около 0-5 градуса) е сигурно решение за периода на дълбок покой.

Не, напротив. Зрелите плодове са ядливи и безопасни както за хора, така и за животни. Листата също не са токсични. Единствено неузрелите (зелени) плодове и белият млечен сок на растението могат да предизвикат леко стомашно неразположение при поглъщане на големи количества.

Да, отличен избор за старт. Дървото расте толкова бързо, че бързо затваря рани и прощава грешки при рязането. Основното предизвикателство е честото поливане през лятото и нуждата от навременно подрязване, за да не изгуби формата си от буйния растеж.

Много често. Черницата е един от най-жадните видове заради голямата си листна маса. През лятото често се налага поливане сутрин и вечер. Никога не оставяйте субстрата да изсъхне напълно, тъй като това води до окапване на листата и плодовете.

Да, оросяването е благоприятно, особено в горещите следобеди, но не е стриктно задължително както при тропическите видове. По-важно е да се осигури достатъчно вода в корените. Дъждуването помага и срещу акари, които понякога нападат долната страна на листата.

Най-естествено изглежда в стил Неформален изправен (Moyogi) или Наклонен (Shakan). Поради големите листа не е подходяща за миниатюрни (Mame) бонсаи. Често се оставят хралупи (Sabamiki) в ствола, за да се подчертае усещането за старо, изстрадало дърво.

Да, това е основната атракция! Цъфти през пролетта с незабележими реси, които бързо се превръщат в плодове, приличащи на къпини. Те узряват през лятото, променяйки цвета си от бяло/зелено към червено и накрая черно (или бяло, зависи от сорта).