Дафиново дърво Бонсай (Bay Laurel)

Това е благороден вечнозелен храст или малко дърво с произход от Средиземноморието. Известно е още от древността като символ на слава и мъдрост, а днес е най-популярно заради своите силно ароматни, тъмнозелени и кожести листа.

Този средиземноморски вид обожава чистия въздух и директната светлина. Най-подходящото място за него през топлите месеци е на открит балкон или в слънчев двор. През зимата изисква светло, но непременно хладно помещение, далеч от радиатори.

Не. Въпреки че понася леки застудявания, суровите български зими ще убият кореновата му система в малката бонсай саксия. Задължително го прибирайте в неотопляема стая, когато външните температури паднат трайно около нулата.

Лавърът е изключително слънцелюбиво растение. За да поддържа плътна листна маса, къси междувъзлия и интензивен аромат, са му необходими поне шест часа директна слънчева светлина дневно. На сянка клонките му се издължават неестествено и отслабват.

Не. Кожестите листа са естествено приспособени към жаркото средиземноморско слънце и много рядко прегарят. Ако обаче премествате бонсая от сенчесто зимно помещение директно на летния пек, направете го постепенно в рамките на седмица.

Да, но само до определена степен. Растението понася кратки леки мразове през есента, които дори помагат за естественото му закаляване. Проблемът са продължителните минусови температури, които могат да замразят изцяло влажната почва в контейнера.

Оптималната температура за правилно презимуване е между пет и десет градуса над нулата. При тези условия жизнените процеси се забавят здравословно. Ако дървото зимува на топло и тъмно място, то ще развие болнава листна маса.

Да. Въпреки че ги използваме в кулинарията, високата концентрация на етерични масла и евгенол в сурово състояние ги прави леко токсични за кучета и котки. Поглъщането им може да причини стомашни разстройства и повръщане.

Не съвсем. Категоризира се като средно трудно, тъй като изисква специфичен режим на зимуване, бавно развива дебели клони и често става жертва на щитоносни въшки. Изисква се търпение, правилно поливане и редовно наблюдение за вредители.

Поливането трябва да бъде умерено и много прецизно. Почвата трябва леко да засъхне на повърхността преди следващото напояване. Видът е силно чувствителен към задържане на влага, което бързо води до опасно загниване на кореновата система.

Не, това не е задължително. За разлика от тропическите видове, лавърът се справя отлично при нормална до ниска влажност на въздуха. Честото мокрене на листата дори може да създаде неблагоприятни условия за развитие на гъбични заболявания.

Поради естествения си плътен храстовиден навик, дървото изглежда най-добре в стил Метла (Hokidachi) или Неофициален изправен (Moyogi). Листата му могат да се смалят визуално чрез редовна резитба, което позволява изграждането на много гъста корона.

Да. През пролетта по-възрастните екземпляри могат да образуват малки, бледожълти звездовидни цветове. Ако бъдат успешно опрашени, на тяхно място се появяват малки черни плодчета, приличащи на маслини, но при отглеждане в саксия това се случва рядко.