Син джел Бонсай (Blue Holly)

Хибриден вечнозелен храст, създаден чрез кръстосване на различни видове джел с цел постигане на изключителна студоустойчивост. Отличава се с характерни бодливи, тъмнозелени листа със синкав оттенък и красиви тъмнолилави стъбла.

То е типичен външен вид и се нуждае от естествената смяна на сезоните. Най-подходящото място за него е на балкон или в двора, където има добра циркулация на въздуха и защита от най-силните северни ветрове.

Да. То изисква задължителен период на зимен покой. Тъй като се отглежда в плитка саксия обаче, малкият обем почва замръзва бързо. Затова е препоръчително съдът да бъде защитен с мулч при екстремни студове.

Той предпочита шарена сянка или меко утринно слънце. Четири до шест часа пряка светлина дневно са напълно достатъчни за поддържане на гъста корона и образуване на цветни пъпки през пролетта.

Не. Силното следобедно слънце през юли и август може да причини сериозни изгаряния по ръбовете на листата. Препоръчително е да му се осигури леко засенчване през най-жарките часове на деня.

Да, надземната част е изключително издръжлива на ниски температури. Рискът при бонсаите идва единствено от евентуалното замръзване на фините корени, които нямат естествената изолация на дълбоката градинска земя.

В контейнер кореновата система издържа до около минус пет градуса по Целзий. При по-голям студ е задължително саксията да се премести временно в неотопляем гараж или да се вкопае в градината.

Да. Въпреки че твърдите листа рядко привличат внимание, яркочервените плодчета са силно токсични. Поглъщането им от кучета или котки може да доведе до сериозни стомашни разстройства и натравяне.

Да, макар да изисква повече търпение. Видът расте сравнително бавно и дървесината му е много твърда, което затруднява огъването, но пък е изключително издръжлив на болести и прощава дребни грешки при поливането.

Почвата трябва да се поддържа постоянно леко влажна. През лятото се полива обилно, веднага щом повърхностният слой засъхне. През зимата напояването се намалява драстично, само за да не пресъхне напълно субстратът.

Да. Като вечнозелено растение, то губи влага през листата дори през зимата. Редовното оросяване на короната, особено в много сухи и ветровити дни, помага за поддържане на перфектен външен вид.

Заради твърдите си и крехки клони, най-често се оформя в неформален изправен стил или като дърво с няколко стъбла. Каскадните форми са изключително трудни за постигане поради липсата на гъвкавост в старата дървесина.

Да. През пролетта се появяват дребни, бели цветчета. Ако екземплярът е женски и наоколо има мъжко растение за опрашване, през есента се образуват емблематичните яркочервени плодове, които се задържат цяла зима.