Гинко Билоба Бонсай

Гинко (Ginkgo biloba) е единственият оцелял представител на древен клас голосеменни растения, датиращ отпреди 270 милиона години. То не е нито широколистно, нито типично иглолистно, а заема своя собствена категория. Отличава се с ветрилообразни листа с паралелни жилки, които не съществуват при никое друго съвременно цъфтящо растение.

Гинко Билоба е категорично външен бонсай. То се нуждае от пълния цикъл на сезоните – пролетно пробуждане, лятна топлина и зимен студ, за да поддържа биологичния си ритъм. Най-доброто място е слънчево изложение в градината или на открита тераса, където има добра циркулация на въздуха.

Да, задължително. Дървото е силно студоустойчиво и понася температури до -25 градуса, когато е засадено в земята. При отглеждане в плитка бонсай саксия, корените са по-уязвими, затова при температури под -5 или -10 градуса е препоръчително саксията да се зарови в мулч или да се прибере в неотопляем гараж.

Този древен вид обожава слънцето. За да развие характерните си къси междувъзлия и наситено зелени листа, които по-късно стават златисти, той се нуждае от поне 6 часа директна слънчева светлина дневно. Сянката води до издължаване на клоните и уголемяване на листата, което разваля бонсай визията.

Като цяло, не. Гинкото понася отлично директното слънце. Въпреки това, младите листа през пролетта са нежни и при много резки горещини през май могат да прегорят по краищата. В най-горещите летни следобеди леко засенчване може да предпази листата от преждевременно покафеняване.

Видът е изключително издръжлив. Стъблото и клоните издържат на свирепи студове без проблем. Единствената грижа при бонсай културата е защитата на кореновата бала. Ако почвата в малката саксия замръзне напълно за дълъг период, корените не могат да абсорбират влага и дървото изсъхва от дехидратация, а не от самия студ.

В саксия е добре температурата на корените да не пада под -5 до -7 градуса за продължително време. Защитата на саксията със стиропор или закопаването ѝ в земята през най-студените месеци (януари-февруари) е стандартна практика за бонсаистите в умерения пояс.

Да, с условности. Основната токсичност се намира в семената (плодовете), които съдържат гинкотоксин и могат да предизвикат гърчове при кучета и котки. Листата са по-малко опасни, но поглъщането им в големи количества също може да доведе до стомашно разстройство. Бонсай дръвчетата рядко плододават, което намалява риска.

Трудността е средна. Гинко е много издръжливо и трудно умира от грешки в поливането, което е плюс. Предизвикателството идва от бавния растеж и трудното зарастване на рани. То не прощава грубо рязане и не позволява драстично оформяне, което изисква търпение и планиране от страна на бонсаиста.

Поливането трябва да е редовно през вегетационния период. Почвата трябва да се поддържа леко влажна, но никога мокра. Гинкото има месести корени, които са склонни към загниване при застой на вода. През зимата поливането е минимално, само колкото да не изсъхне субстратът напълно.

Не е задължително, но е полезно в градска среда. Пръскането помага да се отмие прахът от листата и да се поддържа свеж вид. За разлика от тропическите видове, Гинко не зависи критично от въздушната влажност, но по-влажният въздух спомага за по-добро състояние на листната маса.

Най-характерният стил е 'Пламък' (Rosoku), който имитира естествения вертикален растеж на дървото със стегната, устремена нагоре корона. Подходящ е също и за Чоккан (Формален изправен) стил. Поради липсата на гъвкавост в клоните и структурата на растеж, стилове като Каскада са почти невъзможни.

Малошансово при бонсай. Гинко е двудомно растение (мъжки и женски дървета). Цъфтежът и плододаването започват едва след 20-30 годишна възраст. Женските дървета образуват плодове със силна, неприятна миризма на гранясало масло при узряване, поради което за бонсай се предпочитат мъжки клонинги.