Алепски Бор - Градински

Алепският бор (Pinus halepensis) е вечнозелено иглолистно дърво, произхождащо от Средиземноморието. Характерен е със своите светлозелени, меки иглички, растящи по двойки, и сребристо-сива кора, която с възрастта става червеникава и дълбоко напукана.

Изисква открито място с максимално слънчево греене и добра циркулация на въздуха. Видът е изключително топлолюбив и се развива най-добре на южни изложения, където топлината помага за стягане на игличките и сгъстяване на короната.

Не напълно. Въпреки че е външен вид, той е по-малко студоустойчив от местните борове. През топлите сезони се отглежда навън, но зимата изисква защита от силни студове, характерни за континенталния климат на България.

Необходими са над 6–8 часа директно слънце дневно. Изобилната светлина е критичен фактор за активиране на пъпките върху стара дървесина (back-budding) и за поддържане на компактни, къси иглички.

Да. Предпочита пълно, жарко слънце. Игличките му са покрити с дебел восъчен слой, който ги предпазва от изгаряне дори през най-горещите летни дни, за разлика от широколистните видове.

Не съвсем. Класифицира се в Зона 8–9, което означава слаба студоустойчивост. Кореновата система в малка саксия е силно уязвима и може да загине при продължително замръзване на субстрата.

Издържа до -2°C или -3°C за кратки периоди. При температури под нулата е задължително да се прибере в неотопляема оранжерия или светло, хладно помещение (0–5°C), за да презимува безопасно.

Да. Игличките и смолата на алепския бор не са токсични за котки и кучета. Въпреки това, острите връхчета могат да причинят физическо дразнене при поглъщане, затова е препоръчително да се държи на недостъпно място.

Не. Подходящ е за средно напреднали бонсай ентусиасти. Изисква специфични техники за прищипване на "свещите" (новия растеж) за балансиране на енергията, а клоните стават крехки и трудни за огъване с тел, ако се изпусне моментът.

Поливането се извършва, когато субстратът изсъхне напълно. Видът е изключително сухоустойчив и чувствителен към преовлажняване. По-добре е да се остави леко засушен, отколкото да се полива твърде често, което води до гниене на корените.

Не. Този средиземноморски вид е адаптиран към сух въздух и не се нуждае от повишена влажност. Честота мокрене на игличките може да провокира гъбични заболявания, ако дръвчето не е на силно проветриво място.

Най-естетични са "Литерати" (Bunjin), "Наклонен" (Shakan) и "Неправилен изправен" (Moyogi). Неправилните, драматични извивки на ствола и клоните в стил "Литерати" отлично подчертават естествения характер на дърветата, растящи по скалистите крайбрежия.