Цитрус Киното (Миртолистен Портокал)

Citrus myrtifolia, известен като Киното, е бавнорастящо вечнозелено дърво от семейство Седефчеви. Характеризира се с компактна корона, липса на бодли и необичайно дребни, тъмнозелени листа, наподобяващи тези на миртата. Видът е популярен в Италия, където плодовете му се използват за приготвяне на напитки, а в бонсай изкуството е ценен заради пропорционалните си размери.

През топлите месеци (от май до октомври) мястото му е на открито – на слънчев балкон или в градината, където въздушните течения и слънцето укрепват листата. През зимата то трябва да се премести в хладно, светло помещение (зимната градина или неотопляема стая), далеч от радиатори и сух въздух.

Не, в никакъв случай. Това е средиземноморски вид, който не понася българските минусови температури. Ако бъде оставен навън при температури под нулата, кореновата система ще измръзне, а листата ще опадат необратимо. Прибирането на закрито е задължително преди първите слани.

Киното е изключително светлолюбив вид. За да запази компактната си форма и да образува плодове, той се нуждае от поне 6-8 часа директна слънчева светлина дневно. Ако се отглежда на сянка, клоните стават тънки, листата оредяват и цъфтежът спира напълно.

Не. Напротив, здравият цитрус обожава пълното слънце, дори през най-горещите летни дни. Плътната текстура на листата ги предпазва от изгаряне. Единствено при рязко изнасяне от тъмна стая на силно слънце през пролетта може да се получи шок, затова адаптацията трябва да е постепенна.

Устойчивостта му е ограничена. Възрастни растения могат да понесат краткотраен спад до 0 градуса, но за бонсай в саксия това е рисковано. През зимата е критично важно да се поддържа температура между 5 и 10 градуса, за да се осигури необходимият период на покой, без да се стресира растението.

Абсолютният минимум е около 2-3 градуса над нулата. Температури под тази граница водят до повреди. Още по-опасно е комбинирането на студени корени (мокра почва) и ниски температури. Зимуването в топла стая (над 20 градуса) също е вредно и води до листопад.

Не е напълно безопасен. Според ветеринарни източници, листата и кората на цитрусовите растения съдържат етерични масла и псоралени, които са токсични за кучета и котки при поглъщане в големи количества. Могат да предизвикат повръщане или депресия. Самите плодове са ядливи за хора, но кисели.

Трудността е средна. Киното е издръжлив вид, но изисква специфични грижи през зимата. Най-честата грешка на начинаещите е отглеждането му в прекалено топла стая през зимата или преполиването. Ако можете да му осигурите хладно и светло място за зимен сън, останалото е лесно.

Поливането трябва да е умерено. Изчаквайте горният слой на почвата (1-2 см) да изсъхне напълно преди следващото поливане. Цитрусите не понасят „мокри крака“ и загниват бързо при застой на вода. Използвайте мека вода (дъждовна или филтрирана), тъй като видът не обича варовик (хлороза).

Да. Макар листата да са твърди, сухият въздух благоприятства появата на акари. Редовното пулверизиране с мека вода е полезно, особено в горещите летни дни или при прибиране вътре. Поставянето на саксията върху подложка с влажни камъчета също помага за поддържане на микроклимата.

Естественият растеж на Киното предразполага към стил Метловиден (Hokidachi) или Неправилен изправен (Moyogi). Плътната корона позволява оформяне на красиви „облачета“ от зеленина. Клоните са гъвкави докато са млади, но втвърдяват бързо, така че теленето трябва да се извършва своевременно и внимателно.

Да. Това е едно от най-големите му предимства. През пролетта и лятото дръвчето се покрива с малки, снежнобели цветове, които изпълват въздуха със силен, сладък аромат. Ако бъдат опрашени, те връзват малки зелени плодчета, които узряват в наситено оранжево и могат да останат на дървото с месеци.