Субстрати, торене и поливане

 

Всички хора, които се интересуват поне малко от бонсай, вероятно са чули или прочели някъде, че субстрата за бонсай трябва да е структурен, демек, да не се сплъстява, с цел да достига кислород до корените, и водата при поливане да изтича бързо през дупките на саксията. За начинаещите вероятно е доста необичайно, че не се ползва градинска пръст примерно, а бонсаите живеят чудесно в някакви си "камъчета". Това, по мои лични наблюдения, е основния проблем, че запалени цветари много трудно се справят с бонсай. И оттам най-вече им се появяват проблемите с бонсай. Както и заради поливането, но за това после...
В книгите, издадени на български език, които повечето бонсай ентусиасти са си купили, обикновенно се дават рецепти за приготвяне на субстрати за засаждане, или казано по нашенски - почви. За тяхно голямо разочарование, в тези почви бонсай се гледа ужасно трудно и обикновено отглеждането завършва с фатален край. Каква е причината за това?
Обърнете внимание на това, какво представлява бонсай! Бонсай е хармонията между дървото и саксията. Един бонсай изглежда добре в малка саксия. Колкото по-малка и пропорционална на бонсая е саксията, толкова по-красив е той. Бонсай с хубава корона, засаден в голяма саксия си е просто кич и недоразумение с идеята за бонсай. А в малка саксия бонсаят изисква специална грижа. Преполиването, както и пресъхването могат да повредят сериозно бонсаят, а и много често водят до смъртта на растението. Тук на помощ идват съвременните субстрати! Какво представляват те? В общи линии това са едри частици от глини и минерали, голяма част от които са третирани на много висока температура, естествени или изкустено създадени. Общото им качество е способноста за задържат много вода, което осигурява постоянна влажност на корените. Такива субстрати са Акадама, Кириу, Канума, Лава, Пемза (пумис), Зеолит, Керамзит и много други. Какви са предимствата на тези субстрати пред останалите?
Нека първо да си представим един бонсай в малка саксия, засаден в градинска пръст. Такъв бонсай е изложен на сериозен риск от две неща - преполиване и недополиване. Градинската пръст при намокряне почти веднага се превръща в кал, което създава предпоставка за запушване на дупките на бонсай саксията. Ако се замислим, в една малка саксия, бонсаят има много по-малко корени, отколкото би имало съответното растение в природата. За такива корени трябва да полагаме специални грижи. Едно постоянно "разкалване" на субстрата спира притока на кислород до корените и дървото не расте здраво. Бонсаите, засадени в "кал" обикновено са хилави, с малко разклонения и нездрав вид.
Друга алтернатива на градинстата пръст е торфа и торфените смески. В градинските центрове използват такива за да засаждат растенията, обаче забележете - в големи саксии или контейнери. Торфа има способноста да се омокря добре, да задържа влага, а излишната вода да я пропуска да изтича свободно. В малка саксия обаче торфа лесно прегрява в жегите, което е неблагоприятно за корените. И основния му недостатък е в начина, по който растат корените в него. Торфа прави хубави, дълги и тънки корени с малко разклонения. А кореновите разклонения за бонсаистите за много важни! Защото ако една коренова система е добре разклонена, добре ще е разклонена и короната. Нещата са огледални. Каквото е под повърхноста, това е и над нея!
Как работят съвременните субстрати?
Пак ще се върна за малко на разклоненията. Понеже всеки един гранулиран субстрат създава много празни пространства между гранулите, достигайки до такова пространство корена се провокира да се разклонява. Повечето разклонения, освен че се отразяват благоприятно на короната, хранят растението по-добре. В Япония от много години засаждат бонсаите в Акадама. В Европа идеята за съвременните субстрати се заражда много по-скоро, преди 10-15 години най-много. За това, написаното в книгите, издадени преди това, в повечето случаи пречи, отколкото помага. Особено що се отнася до субстратите. А книгите, издадени на български, са писани доста по-рано. Аз лично ви препоръчвам да забравите написаното в книгите, особено в частта за субстратите.

Обърнете внимание обаче на следното - съвременните субстрати изискват известна промяна на навиците, свързани с поливане и торене. Ако сте гледали нещо в градинска пръст и го пресадите в гранулати, и същевременно го поливате както сте свикнали, се обричате на неуспех! Този тип субстрат изисква повече поливане, от колкото сте свикнали за да поеме изцяло водата, която е нужна на растението. И при това няма никаква опасност от преполиване! Имате една грижа по-малко! Поливате обилно без да ви притеснява, че ще удавите дървото. Всичко излишно изтича през дупката на саксията. Същото се отнася и за торенето! Вместо да внимавате да не преторите растението, можете да торите с по-силна концентрация. Субстрата поема торните йони и ги отдава постепенно на растението. Опастноста от преторяване се свежда до минимум. Още една грижа по-малко! В даден момент ще започнете да се чудите как не сте открили по-рано гранулираните субстрати!

Нека поговорим малко за всеки гранулиран субстрат, който може да се намери у нас, или да се поръча от чужбина.

Миналата година имах възможност да се сдобия с известно количество лава и пемза, фракция от 2 до 5мм. Доста трудно, но се сдобих. Цената беше около 70ст за литър. Сега вероятно ще е повече. И пемзата и лавата са едни от основните гранулати, ползвани в света. Обикновено се ползват като смес в равни пропорции, заедно с акадама. Акадама обикновенно се поръчва от чужбина, като идва дотук на цена около 70 лева за 15 литра. Имайте предвид, че от всички гранулирани субстрати, скъпата японска акадама притежава най-богатия комплекс от минерали и вещества, полезни за бонсаят. В Япония като субстрат се ползва основно Акадама, или Акадама смесена с малко лава или пемза. За иглолистните се добавя и Кириу, като субстрат с по-кисела реакция, защото иглолистните се развиват добре в по-кисел субстрат. За азалии и родондендрони се ползва Канума. Още по-кисел субстрат.
Зеолитът се произвежда в Кърджали, и с повече упорство и питане може да се снабдите с него. Пробвах миналата година две растения само в зеолит. Резултата е противоречив. Едното се развиваше чудесно, другото се мъчеше цяла година. И двете растения бяха от един и същи вид - carpinus orientalis.
Имайте предвид, че за всичките тези субстрати ще ви трябва фракция с размер на зърното около 2-5 мм. Това е най-оптималната едрина, подходяща за всички растения. Не купувайте фракция под 2мм. защото повечето от нея е прах и се спича лесно. Дори в оптималната фракция пак има известно количество прах. Преди да я ползвам я слагам в чувал от зебло и измивам обилно докато през чувала започне да тече бистра вода.
Евтиния керамзит е прекрасна алтернатива, обаче има няколко сериозни недостатъка. От една страна, задържа доста по-малко вода от останалите субстрати, както ще видите в табличката по-долу, от друга страна има малко по-високо Ph от нормалното за да се развива растението добре. Проблема с киселинноста на керамзита се решава като се добавя малко количество кисел торф. Доста колеги използват този метод за приготвяне на субстрата. Включително и аз, когато се случи да нямам лава, пемза и акадама. Това го правя обаче само в краен вариант или при извадено ямадори.
По принцип, ако имам всичките видове в наличност, си приготвям следната смес :

Лава - 2 части
Пемза - 2 части
Зеолит - 1 част
Керамзит - 1 част
Акадама - 1 част.

Пропорците са приблизителни.В момента имам само три дървета, в субстрата на които присъства торф, и то в големи количества. Това са върбите, които изискват много вода за да растат добре.

Миналата година си направих един експеримент да проверя кой от тези субстрати колко тежи в обемно съотношение, и респективно колко вода поема. Ще допълня резултатите, като измеря лавата и пемзата.Ето ги и тях в табличката :

Един литър от съответния субстрат тежи :

Зеолит - 922,7 гр
Кириу - 824 гр
Акадама - 755,1 гр
Керамзит - 462,2 гр

Субстратите са предварителни измити, обезпрашени и изсушени. След това намокрих всеки от тях и пак измерих. Напълних кофичките догоре с вода за около 15 минути, след това ги изцедих. Метода на изцеждането беше следния - слагам цедка на отвора на кофата и обръщам обратно. Изчаквам докато се изтече водата и започне само да капе. Когато времето между две капки стане около 3 секунди спирам с изцеждането. Смятам, че горе-долу съм постигнал някаква еднаквост. Ето резултата при мокър субстрат :

Зеолит - 1083,3 гр.
Кириу - 1032,2 гр.
Акадама - 951 гр.
Керамзит - 602 гр.

А ето класирането кой субстрат колко грама вода е поел. Резултата е в грамове вода за литър субстрат :

Кириу - 208,2гр. или 20.82% за литър субстрат
Акадама - 195,9гр. или 19.59%
Зеолит - 160,6гр. или 16.06%
Керамзит - 139,8гр. или 13.98%

Забелязвате вероятно, че евтиния керамзит е поел най-малко вода. Има един начин, това да се промени, но трябва да намерите цаката предварително да си натрошите керамзита, който от вътре е много по-порьозен, отколкото отвън. Много колеги съм виждал че ползват именно натрошен керамзит, вместо цял. Ако някой знае начин да се троши едра фракция керамзит на по-ситна, нека сподели. Ще ни бъде от голяма полза.
Ето как изглеждат тестваните субстрати :




Това е от мен относно субстратите...засега :-)