Бонсай Клуб – България

Бонсай Клуб – България

Първият Бонсай клуб в България вече е факт и набира все повече членове. Идеята за клуба се заражда през 2007 година между шестима мъже на различна възраст, с различни професии и от различни краища на България, обединени единствено от страстта си към древноизточното изкуство на бонсаите. В началото на април 2008 година те вземат решение да осъществят мечтата си – да сформират първия бонсай клуб в България. Целта на организацията е да популяризира източната философия на отглеждането на „дръвче в поднос” и да дава необходимата информация на всички желаещи да се посветят в изкуството на създаването на мини дръвчета. На всеки два месеца се организират обучителни експедиции сред природата, където всеки може да сподели опита си, да обмени информация и идеи с другите членове на клуба. През май 2009 година е планувана първата демонстрация по оформяне и пресаждане на бонсай, която ще се проведе в град Горна Оряховица, съпроводена от семинар и изложба на най-добрите екземпляри от колекцията на клуба. За в бъдеще може да се очакват и по-мащабни проекти.

Повече информация може да получите на интернет страницата на клуба http://bonsai.bg, както и в неговия форум.

„Засадено в поднос”

История: В превод от японски „бонсай” означава „засадено в поднос”, но малцина знаят, че отглеждането на миниатюрните дръвчета в саксии се е зародило не в Япония, а в Китай. Историята посочва, че първите бонсаи са създадени преди повече от 2000 години от градинарите на династията Хан. През XII век будистки монаси пренасят екземпляри на това изкуство в Япония с убеждението, че това са свещени предмети, наричани „зелените стъпала към небето”. Смятало се е, че те създават връзка между Всевищния и човека. През XIX век, когато Япония се отваря към света, пътешественици и търговци разпространяват изкуството по всички континенти. Създават се и първите професионални разсадници, в които се използват нововъведени техники на изкуствено състаряване и оформяне на дървото. Най-старите и красиви екземпляри са запазени като национално богатство в Япония.

В Европа за първи път бонсаят прави впечатление през 1878 година на световна изложба в Париж. Но едва след Втората Световна Война настъпва широко разпространение в света. Постепенно във всички европейски страни били създадени клубове, които да популяризират източното изкуство.

Философия: В Япония градинарите създават най-големите произведения на изкуството, основани на хармонията – хармония между човек и растение, растение и саксия, дух и материя. От всеки екземпляр лъха спокойствие и естетика. Един ансамбъл от дървета създава екзотично впечатление за лилипутска гора, сякаш духът се пренася в друг различен свят.

Когато човек наблюдава своите творения, той преоткрива ритъма на живота, възстановява връзките на предците си с природата, а те са важен фактор за физическото и духовно здраве и равновесие. Отглеждането на бонсай е нещо повече от хоби, то е средство да контактуваме по-добре с природата, учи ни на търпение и любов към красивото.

Трябва много време и търпение, за да може един бонсай да се превърне в произведение на изкуството. Най-добрите не са най-скъпите, а тези които имат свой дух, които носят частица от душата на своя създател и изглеждат максимално естествено сякаш човек никога не се е докосвал до тях. Майсторът трябва да се отнася с уважение към дръвчетата си и те ще му се отплатят с красотата си и ще му вдъхнат спокойствие и душевен мир.

Практика: От всяко едно дърво, закупено от разсадник или взето от природата, може да се получи бонсай, ако се следват някои прости правила. Всеки вид дръвче изисква определена почва, затова майсторите сами правят смеските в зависимост от отглежданите от тях дървета. Не по-малко важно е и поливането. То може да се извършва чрез потапяне на саксията във вода или чрез поливане, като в големите горещини се прави сутрин и вечер, а през зимата веднъж седмично. Не трябва да се забравя и да се пръскат листата с вода. Бонсаите се отглеждат в специални ниски саксии с различна форма, повдигнати на крачета, за да може водата лесно да се оттича и да не загниват корените.

Добрият външен вид на бонсаите се дължи на подрязването на короната и корените, на армирането с тел, присаждане и други методи за обработка. Чрез тях се получава желаното разклоняване, намаляване размера на листата и корените, коригиране на дефектите.

Съществуват над 20 стила за оформяне на бонсаите – ветрило, каскада, чокан, корен тирбушон, мини пейзаж и други. Всеки от тях има своята красота и естетическа стойност. Могат да се създадат и много други стилове, като се спазва правилото: короната винаги да е пропорционална на кореновата система. Най- голяма радост за бонсай майстора е когато успее да размножи любимите си екземпляри и така да създаде тяхно бъдещо поколение.

Мъдростта на чаровните джуджета

Шуменецът Радко Колев отглежда бонзаи от 18 години и споделя,
че за това е нужно да имаш вътрешно призвание

Виктория Тодорова

Хората, които носят в себе си усещането за хармония на човешкото с природното, неизменно намират пътя, по който да изразят тази своя емоционалност. При Радко Колев това е изкуството бонзай. Той научава за него от книгата „Бонзаите“на Жирар Льо Петер, която му попада случайно  още когато е на 20 години. Тогава той силно се заинтригува, но няма необходимите условия да започне това интересно хоби. Задоволява се само с отглеждането на множество кактуси на балкона. Страстта му към бонзаите обаче остава. След няколко години, когато се мести в по-просторно жилище и намира повече литература за необикновените растения, вече няма пречки да се втурне към това вълнуващо предизвикателство. Първото дръвче, което превръща в бонзай е кестен, той го намира  в градината на Военното училище в Шумен. Днес кестенът е още жив и пази спомена за огромния ентусиазъм, с който шуменецът се захваща с тази дейност.
Днес, 18 години по-късно, бонзаите са вече 30 – ясен знак за огромното желание, упоритостта и нестихващата любов към природата, които, според Радко Колев, всеки, решил да отглежда бонзай, трябва да притежава. Търпението да изчакаш толкова години, за да видиш резултата на всекидневните си грижи, не е присъщо на всеки. Хобито трябва да носи удоволствие и радост от самото полагане на грижи, а не единствено от крайния продукт. Именно вътрешното удовлетворение от това да наблюдава как природата, въплътена в малките дръвчета, живее и диша заедно с човека и чрез него, мотивира шуменеца да продължава да твори. Защото истинско творчество е изразяването на единството човек-природа в тяхната естествена хармония.
Философията на бонзай е тясно свързана с дзен-будизма, който вдъхновява минимализма в изкуствата и архитектурата. Неговата максима е „По-малкото е повече“. В източното изкуство централно е мястото на природата, духа, докато в западното е на човека и формата. Оттам следва и постоянният стремеж на хората на Запада да завладеят, подчинят, култивират природните дадености. Такова напрегнато противопоставяне е отхвърлено от източните философии, които смятат човека за неразривна част от природата и изобщо битието като хармонична цялост. Затова бонзаите не бива да се разглеждат като природно материално притежание на човека, а като въздигане на природата в култ и стремеж за включване на човека в нейната възвишена простота и изящност.
Това е и причината вътрешната нагласа и призвание на човека да са най-важни при отглеждането на бонзай, а не толкова добрите градинарски умения. Радко Колев притежава и двете дадености. Това личи в искреното съпреживяване на всичко, свързано с неговите бонзаи. Той води дневник за всяко едно от дърветата-джуджета, като описва подробно всяко изваждане, подрязване на точно определени клони, торене, поливане, изкривяване с медна тел на клоните, за да придобият по-интересна форма. Понякога е необходимо те да се изкарват навън в естествена природна среда, да се пазят от вятър, дъжд. Макар и да не отнемат много време, тези грижи са всекидневни и ако не се полагат дори един ден, може резултатите да бъдат пагубни. А „Най-голямото разочарование за този, който се занимава с бонзай, е да умре дърво“, споделя шуменецът.
Този риск съществува и при най-добрите майстори, но ако човек наистина чувства, че трябва да се занимава с това, не бива да се отказва при първия неуспех, както и при сблъскването с трудности като намирането на подходяща подложка и специална пръст. Трябва постоянно да се чете и да се трупат нови познания. Радко разказва, че другите гледат с голямо любопитство на неговото хоби, но се плашат да се захванат и те, заради многото време, което трябва да мине, преди да видят готовия бонзай.
Шуменецът отглежда бонзаи, заради  личното си удовлетворение и така релаксира след тежкия работен ден. Няма намерение да продава от растенията си, защото не ги възприема като стока, а като част от неговия живот. Иначе по магазините може да се намерят бонзаи, отглеждани с търговска цел и внесени от Холандия. Цените са 15-18 лева за дръвче. Японците също развиват голяма търговия с бонзай като внесените оттам струват 450-600 евро.
Относно популярността на този вид изкуство у нас Радко Колев със съжаление отбелязва, че няма актуална информация и връзка с други българи, практикуващи същото хоби. В страни като Русия и Чехия например се правят големи изложби, има клубове, сдружения на хора, които се занимават с бонзай. Все пак интернет предлага богата информация, шуменецът също има своя страница:www.radkosbonsai.hit.bg. Когато повече хора научават подробности за това изкуство, може и те като Радко Колев да открият в него своето призвание. При забързания живот днес едно докосване до успокоеността, величието и вечността на природата може само да ни направи по-добри!

Изкуството „Миниатюрни дръвчета“

Още преди 2000 години заедно с идването на дзен-будизма в Китай се заражда изкуството пенсай (пен-подложка, сай-дърво) – оформяне на миниатюрни дръвчета в плитки съдове. Само императорът и неговите приближени имат привилегията да ги притежават и отглеждат. Чудните растения се предават от поколение на поколение винаги на първородния син на владетеля и така се съхранява ритуалът на свързването на човека с Бога и природата. По-късно изкуството се пренася в Япония (където се нарича бонзaй), а оттам и в Западна Европа, най-напред във Франция. Постепенно започват да се  появяват цели плантации в Япония, където се отглеждат и изнасят дръвчета с търговска цел.

Съвет към начинаещите

Най-подходящи за превръщане в джуджета са дървесни видове, които никнат естествено в съответната климатична област и са най-издръжливи. Такива са например иглолистните – бор, смърч или широколистните – бряст, габър, заради малките им листа.
В природата се срещат естествено развили се дървета-джуджета или дръвчета със силно закривени клони и малки листа. Най-добре е те да бъдат извадени в ранна пролет, още преди да са се разпъпили и когато пръстта е влажна и полепва по кореновата система. Големината на клоните трябва да е правопрoпорционална на кореновата система.
При посаждането в съд или в градина около корените се слага от пръстта, в която е виряло дървото в гората, както и изсъхнали листа. Клоните се пръскат обилно с вода и почвата се поддържа влажна. През лятото се добавят хранителни вещества – най-добре по една супена лъжица сушена кръв, разтворена в един литър вода, един път на всеки десет дни.
Всяка година през март дръвчето се изважда и подрязва. Бонзай има точно определени пропорции – височината на подложката е 1/4 от тази на стъблото, а диаметърът на стъблото – 1/10 от диаметъра на подложката.

09.06.2007