По програма той пристигна в петък 18 септември на летище „Варна“ и се запозна с членовете на клуба.По време на работна вечеря в продължение на час и половина Господин Пал запозна клубните членове накратко с историята на своя живот и как се е зародила страстта му към бонсай изкуството и отговори на зададените въпроси, вълнуващи всички присъстващи.

На следващата сутрин проведе презентация и лекция по оформянето на различни видове дървета. Като следобяд членовете на клуба имаха възможност да получат критики и напътствия към своите бонсаи, които бяха изложили в градински център „АЛД Паркове и градини“.

В неделния ден бе организирана отворена демонстрация на сцена „Раковина“ в Морската градина. Членовете на клуба, събрани от цяла България, под ръководството на г-н Пал и удивените погледи на публиката оформиха своите миниатюрни шедьоври. Бонсай-майсторът даваше инструкции и препоръки към работещите по оформянето на дръвчетата като същевременно отговаряше на зададените професионални или по-аматьорски въпроси от разнородната публика.

Към демонстрацията бе проявен и голям медиен интерес още от сутринта, след старта на демонстрацията. Присъстващите на събитието журналисти и оператори бяха особено  впечатлени когато Валтер Пал сам оформи дръвче за рекордно кратко време- около 30 минути.

В края на демонстрацията на Г-н Пал бе приет символично за член на Клуба и му бе връчена членска карта на Бонсай Клуб-България , а той самият сподели, че е доволен от топлото посрещане и пак би ни гостувал.

Бонсай Клуб – България благодари на любезните ни спонсори :

Флоримекс България

Хоумгардън

Градински център Ерика

Декоративен разсадник Мавроматис – Гърция

АЛД Паркове и градини

Телепол – Шумен

mOdus hotel

На 20 септември по покана на Бонсай Клуб България и неговия регионален представител Мартин Аргиров, във Варна ще гостува световно известният специалист и демонстратор на бонсай изкуството Валтер Пал. 

Бонсай Клуб България кани всички медии, граждани и гости на Варна да присъстват на изключителното представяне на г-н Пал – световно известен немски демонстратор и специалист в областта на бонсай изкуството, печелил множество награди със своята колекция, участвал на десетки форуми, семинари, конференции по целия свят, член на Европейската Бонсай Асоциация, на Международната Бонсай Асоциация и др.

От 10 часа на 20 септември, неделя, на сцена „Раковина” в Морската градина ще започне уъркшоп с избрани участници от Бонсай Клуб България, който по-късно ще продължи със специална демонстрация на г-н Валтер Пал. 

Целта на събитието е това изкуство да стане обществено известно, като идеята пада върху културното развитие на обществото и обогатяване на неговите ценности. Осъзнавайки нуждата от повече гласност у нас на това красиво древно източноазиатско изкуство, носещо вътрешна хармония и спокоен уравновесен начин на живот, организаторите биха искали да покажат на зрителите и минувачите същинската връзка между човека и заобикалящата го природа. 

Заповядайте! 20 септември, неделя, от 10 до 18 ч., сцена „Раковина”, Морска градина

Повече за Валтер Пал

Валтер Пал е роден през 1944 г. в Австрия. От 1980 Валтер упражнява бонсай като хоби. След кариерата си, като главен мениджър на компания за промишлена електроника и консултинг окончателно взема решение през 1990 г. да прекарва времето в живота си, като бонсай специалист. Днес Валтер е един от най-популярните бонсай творци, който взема участие на повечето международни сцени. Той е посетил голяма част от европейските държави, както и Южна Африка, Австралия, Канада и Съединените щати, Израел, Аржентина и други. Неговите лекции са богатство. „Валтер Философията” за демонстрации е първо и преди всичко да осигури основа за високото качество по работата с бонсаи, добавя значително количество от обяснения за публиката, която ясно да разбере процеса на развитието на бонсай. Той е често наричан ходеща енциклопедия за бонсай, от която може постоянно и свободно да се черпят знания. Получил е няколко десетки национални и международни награди за своите красиви, драматични бонсаи. Той е спечелил най-престижната награда Crespi Купата на Италия за неговата добре известна „Rocky Mountain Juniper”, а при всяко едно участие в изложения, неговите бонсаи винаги заемат едно от първите шест места. Също така печели втората и третата и други места в Gingko Купа награди на Белгия Бонсай, които се провеждат на всеки две години. Валтер е една от първите европейци, които работят с местни видове, които той събира в любимите му Алпи. Той вече разполага с колекция от над 500 качествени дървета в различни стадии на развитие и държи магазин резерв от около 1000 собственоръчно саксии за засаждане на бонсаи.Освен с известната си колекция иглолистни той е също много известен с красивите си широколистни дървета. Бонсаите на Валтер са здрави, силни дървета, на които той често продава природни форми. Колкото по-дълго се занимава с развитието на дървото, толкова повече той се измества от традиционните заложени бонсай стайлинг и концепции за дизайн. Само тези, които действително са посетили градината му знаят, че той притежава впечатляваща колекция от шохин бонсаи /shohin bonsai/. В продължение на много години Валтер се занимава с написването на дълга и изчерпателна Бонсай енциклопедия. Дано някой ден тя да бъде публикувана. Също така е написал повече от 100 статии, които са били публикувани в Западни бонсай списания. Валтер е много добър фотограф и е в състояние да предостави много високо качество на снимките, които да пренесат още по-навътре читателя в духа на бонсай изкуството.

Повече за Бонсай Клуб България

Бонсай Клуб България е създаден от ентусиасти и любители на древното източно изкуство Бонсай. Всичко започнало с ежедневни виртуални срещи и коментари в личен бонсай форум, като първата среща на тези господа, живеещи в различни градове в страната, се състояла в София на 05.04.2008 година. Целта на клуба е:
- да обедини интернационални клубове, регионални и местни клубове и всички любители и собственици на бонсаи и сродни на изкуството творения в България, както и други организации и съмишленици обединени под идеите на клуба и други общи и взаимни интереси;
- да провежда срещи, семинари, лекции и демонстрации с идеята да се придобиват умения и знания, обмяна на опит, както и привличане на нови членове и разпространяване и разширяване на обхвата на това древно изкуство в обществото, чрез издаване на бюлетини, публикации, статии и участия в медиите;
- да организира изложения на бонсаи в страната и участието на членовете на клуба в бонсай изложения в чужбина, създаване на връзки с чужди клубове и обединяването на всички имащи интереса и желанието да бъдат част от голямото бонсай семейство.
- да съдейства на международни и местни организации в запазването на ценните видове в природата, да участва в акции по озеленяване и други подобни програми, с цел поддържане на екологичното равновесие и неговото запазване.

Бонсай Клуб България благодари за съдействието и помощта на Модус Хотел, Градински център Мавроматис /Гърция/, АЛД Паркове и Градини ЕООД, Градински център и разсадник Хоум Гардън, Градински център Ерика, Флоримекс България ООД, Агенция за сигурност Телепол ЕООД, официален вносител и борса за цветя „Белфльор” и др.

Поканен да покаже уменията си беше председателят на клуба Петър Светославов, който впечатли публиката с майсторството си по армиране и подрязване и изчерпателните отговори на въпросите, които му задаваха любознателните посетители.

За по-малко от 2 часа в сръчните ръце на г-н Светославов едно неугледно на вид дръвче се превърна в красив бонсай и се сдоби с нов собственик, на когото майсторът даде безценни съвети за отглеждането му.

Последваха още две демонстрации на членовете на клуба Свилен Добрев и Росица Вълкова, които си организираха импровизирано съревнование в оформянето на малки приказни дръвчета. Публиката наблюдаваше в захлас и пропусна да излъчи победител.

Членовете на клуба бяха направили малка изложба, за да могат посетителите да се насладят на красотата и достолепието излъчващи се от миниатюрните джуджета в саксии. Това е второто значимо събитие за тази година след демонстрацията на Герхард Фордервюлбеке по случай първата годишнина на клуба.

Герхард Фордервюлбеке е президент на Бонсай Клуб Германия в периода от началото на 2002 до началото на 2006 год., член е на ЕВА – Европейската Бонсай Асоциация и на Бонсай Клуб Алцтал. Участвал е със свои бонсаи и е печелил награди на много изложения организирани ежегодно в Германия – в различни градове. Провеждал е стотици демонстрации на различни изложения, провежда семинари и курсове за оформяне на бонсаи.

Това е първото събитие от такъв характер, организирано от клуба. Пред многобройната публика от запалени ентусиасти по това древно източно изкуство Герхард показа някои основни техники по подрязване на кореновата система, пресаждане на вече оформен бонсай в специална саксия, оформяне на короната, армиране на клоните с тел за да им бъде придадена желаната форма и много други техники, които са необходими за да се създаде бонсай от най-обикновено дърво.

Демонстрацията продължи около 4 часа през което време публиката, която се беше събрала от всички кътчета на България не откъсваше очи от демонстратора и внимателно и жадно попиваше всички съвети, поуки и уроци, които той даваше.

По време на демонстрацията всеки зрител можеше да задава въпроси за действията, които се извършват в момента.

В края на събитието Герхард бе приет за почетен член на Бонсай клуб България и председателя на клуба Петър Светославов му връчи специално изработена клубна карта.

Членовете на клуба бяха изложили свои дървета за да се насладят присъстващите на нежната красота на джуджетата в саксийки. Всички изложени дървета бяха високо оценени от немския майстор.

По време на почивките и след края на официалната част на демонстрацията членовете на Бонсай клуб България обменяха опит по между си, споделяха за успехите и за грешките си през годините и даваха напътствия на тези които тепърва искат да се захванат с това толкова завладяващо древно изкуство.

Герхард Фордервюлбеке е президент на Бонсай Клуб Германия в периода от нач. на 2002 до нач. на 2006 год., член е на ЕВА – Европейската Бонсай Асоциация, член на Бонсай Клуб Алцтал. Участвал със свои бонсаи и печелил награди на много изложения организирани ежегодно в Германия в различни градове. Провеждал е стотици демонстрации на различни изложения, провежда семинари и курсове за оформяне на бонсаи.

Ето какво пише за себе си Герхард в личния си блог :

Роден съм на 25.04.1945 г. и израснал в околностите на Алпийския район Химгауер в Бавария и от тогава до днес околната среда в този регион е оставила отпечатък в живота ми, който ме съпровожда от младежките ми години.
Като ученик често посещавах баба ми и обичах да прекарвам свободното си време в нейната малка горичка, където се катерех по високите борове.
Не знам, но може би от тогава в мен се е зародила тази любов към иглолистните дървета – аромата на смолата и иглите, чудесният червен цвят на напуканата им кората, която често отчупвах и си носех у дома – някаква магия на тези дървета.
По професия съм зъботехник, което носи креативност и един ден през 1970 г. прочетох във вестник една статия със снимки на бонсаи от Япония – чудесни майсторски произведения – хвойна на 250 г., много стар бор и цъфтящи ябълка и череша. Това ме накара да проявя голям интерес към Бонсай. Това, че всеки може да си вземе дърво и да го превърне в бонсай, чрез подрязване и оформяне – това желаех и аз, в това видях креативност във връзка с природата и така започна всичко.
В пролетта на същата година наравих едно посещение на приятели в Южен Тирол и там ми позволиха да си изкопая едно диворастящо семеначе в тяхната градина, което си взех у дома – това беше един бял бор. Този мой първи „бонсай” посадих в етернитова саксия на балкона, грижих се за него до 1979 г., когато при пренасянето ни в друго жилище, за да избегна повреждането му, се наложи да го посадя в градината, където той добре се развива, но не и като бонсай.
Взимах други, всякакви възможни, но в повечето случаи борове или други иглолистни. Поради много премествания доста от тях понасяха загуби, но винаги отново ме радваха, чрез грижи и оформяне.
Днес моята колекция наброява около 300 завършени бонсая, повечето от които иглолистни разбира се, 99% сам съм събирал, изкопавал и оформил, така както и много необработени млади растения и суров материал.
Моите специални връхни точки в бонсай изкуството бяха в работилницата на Дж. Дж. Нака, Масахико Кимура и не на последно място в Scuola d’Arte, школата Suzuki, които няколко години бях посещавал, последвани и за мен лично, като едно бонсай преживяване, бонсай екскурзията през 1989 г. до Япония, посещението на изложението и демонстрациите на WBFF, посещението в бонсай-градината на Сабуро Като, в която три дена отпочивах и бях предвождан от неговия син, визитата ми в бонсай градината на Йошимура и Мурата, с които успях лично да се запозная, така както и при Хамано (учителя на Кимура) и Цуишо Ен – най-известната и най-голяма за тогава частна бонсай градина в Япония.
Сега в 2007 г. отново се налага да сменя жилището си и се надявам да е за последен път. В моя дом изграждам своя бонсай градина с името „Градината на дърветата носещи щастие”, където въпреки всички трудности в живота, които имаме аз и моите бонсаи, заобикалянето им ще донесе отново радост и спокойствие, които искам да запазя завинаги.
Ваш
Gerhard Vorderwülbecke

Всички желаещи да присъстват трябва да изпратят заявка за записване с трите си имена на имейл : club@bonsai.bg Входът е беплатен, нужно е само да заявите предварително желанието си. Адресът на градински център Хоумгардън е :

София, кв. Овча купел, ул. Маестро Кънев 72

Ако имате някакви въпроси пишете на горния имейл.

Бонсай Клуб – България

Първият Бонсай клуб в България вече е факт и набира все повече членове. Идеята за клуба се заражда през 2007 година между шестима мъже на различна възраст, с различни професии и от различни краища на България, обединени единствено от страстта си към древноизточното изкуство на бонсаите. В началото на април 2008 година те вземат решение да осъществят мечтата си – да сформират първия бонсай клуб в България. Целта на организацията е да популяризира източната философия на отглеждането на „дръвче в поднос” и да дава необходимата информация на всички желаещи да се посветят в изкуството на създаването на мини дръвчета. На всеки два месеца се организират обучителни експедиции сред природата, където всеки може да сподели опита си, да обмени информация и идеи с другите членове на клуба. През май 2009 година е планувана първата демонстрация по оформяне и пресаждане на бонсай, която ще се проведе в град Горна Оряховица, съпроводена от семинар и изложба на най-добрите екземпляри от колекцията на клуба. За в бъдеще може да се очакват и по-мащабни проекти.

Повече информация може да получите на интернет страницата на клуба http://bonsai.bg, както и в неговия форум.

„Засадено в поднос”

История: В превод от японски „бонсай” означава „засадено в поднос”, но малцина знаят, че отглеждането на миниатюрните дръвчета в саксии се е зародило не в Япония, а в Китай. Историята посочва, че първите бонсаи са създадени преди повече от 2000 години от градинарите на династията Хан. През XII век будистки монаси пренасят екземпляри на това изкуство в Япония с убеждението, че това са свещени предмети, наричани „зелените стъпала към небето”. Смятало се е, че те създават връзка между Всевищния и човека. През XIX век, когато Япония се отваря към света, пътешественици и търговци разпространяват изкуството по всички континенти. Създават се и първите професионални разсадници, в които се използват нововъведени техники на изкуствено състаряване и оформяне на дървото. Най-старите и красиви екземпляри са запазени като национално богатство в Япония.

В Европа за първи път бонсаят прави впечатление през 1878 година на световна изложба в Париж. Но едва след Втората Световна Война настъпва широко разпространение в света. Постепенно във всички европейски страни били създадени клубове, които да популяризират източното изкуство.

Философия: В Япония градинарите създават най-големите произведения на изкуството, основани на хармонията – хармония между човек и растение, растение и саксия, дух и материя. От всеки екземпляр лъха спокойствие и естетика. Един ансамбъл от дървета създава екзотично впечатление за лилипутска гора, сякаш духът се пренася в друг различен свят.

Когато човек наблюдава своите творения, той преоткрива ритъма на живота, възстановява връзките на предците си с природата, а те са важен фактор за физическото и духовно здраве и равновесие. Отглеждането на бонсай е нещо повече от хоби, то е средство да контактуваме по-добре с природата, учи ни на търпение и любов към красивото.

Трябва много време и търпение, за да може един бонсай да се превърне в произведение на изкуството. Най-добрите не са най-скъпите, а тези които имат свой дух, които носят частица от душата на своя създател и изглеждат максимално естествено сякаш човек никога не се е докосвал до тях. Майсторът трябва да се отнася с уважение към дръвчетата си и те ще му се отплатят с красотата си и ще му вдъхнат спокойствие и душевен мир.

Практика: От всяко едно дърво, закупено от разсадник или взето от природата, може да се получи бонсай, ако се следват някои прости правила. Всеки вид дръвче изисква определена почва, затова майсторите сами правят смеските в зависимост от отглежданите от тях дървета. Не по-малко важно е и поливането. То може да се извършва чрез потапяне на саксията във вода или чрез поливане, като в големите горещини се прави сутрин и вечер, а през зимата веднъж седмично. Не трябва да се забравя и да се пръскат листата с вода. Бонсаите се отглеждат в специални ниски саксии с различна форма, повдигнати на крачета, за да може водата лесно да се оттича и да не загниват корените.

Добрият външен вид на бонсаите се дължи на подрязването на короната и корените, на армирането с тел, присаждане и други методи за обработка. Чрез тях се получава желаното разклоняване, намаляване размера на листата и корените, коригиране на дефектите.

Съществуват над 20 стила за оформяне на бонсаите – ветрило, каскада, чокан, корен тирбушон, мини пейзаж и други. Всеки от тях има своята красота и естетическа стойност. Могат да се създадат и много други стилове, като се спазва правилото: короната винаги да е пропорционална на кореновата система. Най- голяма радост за бонсай майстора е когато успее да размножи любимите си екземпляри и така да създаде тяхно бъдещо поколение.

]]> http://bonsai.bg/?feed=rss2&p=120 0 http://bonsai.bg/?p=118 http://bonsai.bg/?p=118#comments Mon, 24 Nov 2008 07:07:06 +0000 rosi http://bonsai.bg/?p=118

Шуменецът Радко Колев отглежда бонзаи от 18 години и споделя,
че за това е нужно да имаш вътрешно призвание

Виктория Тодорова

Хората, които носят в себе си усещането за хармония на човешкото с природното, неизменно намират пътя, по който да изразят тази своя емоционалност. При Радко Колев това е изкуството бонзай. Той научава за него от книгата „Бонзаите“на Жирар Льо Петер, която му попада случайно  още когато е на 20 години. Тогава той силно се заинтригува, но няма необходимите условия да започне това интересно хоби. Задоволява се само с отглеждането на множество кактуси на балкона. Страстта му към бонзаите обаче остава. След няколко години, когато се мести в по-просторно жилище и намира повече литература за необикновените растения, вече няма пречки да се втурне към това вълнуващо предизвикателство. Първото дръвче, което превръща в бонзай е кестен, той го намира  в градината на Военното училище в Шумен. Днес кестенът е още жив и пази спомена за огромния ентусиазъм, с който шуменецът се захваща с тази дейност.
Днес, 18 години по-късно, бонзаите са вече 30 – ясен знак за огромното желание, упоритостта и нестихващата любов към природата, които, според Радко Колев, всеки, решил да отглежда бонзай, трябва да притежава. Търпението да изчакаш толкова години, за да видиш резултата на всекидневните си грижи, не е присъщо на всеки. Хобито трябва да носи удоволствие и радост от самото полагане на грижи, а не единствено от крайния продукт. Именно вътрешното удовлетворение от това да наблюдава как природата, въплътена в малките дръвчета, живее и диша заедно с човека и чрез него, мотивира шуменеца да продължава да твори. Защото истинско творчество е изразяването на единството човек-природа в тяхната естествена хармония.
Философията на бонзай е тясно свързана с дзен-будизма, който вдъхновява минимализма в изкуствата и архитектурата. Неговата максима е „По-малкото е повече“. В източното изкуство централно е мястото на природата, духа, докато в западното е на човека и формата. Оттам следва и постоянният стремеж на хората на Запада да завладеят, подчинят, култивират природните дадености. Такова напрегнато противопоставяне е отхвърлено от източните философии, които смятат човека за неразривна част от природата и изобщо битието като хармонична цялост. Затова бонзаите не бива да се разглеждат като природно материално притежание на човека, а като въздигане на природата в култ и стремеж за включване на човека в нейната възвишена простота и изящност.
Това е и причината вътрешната нагласа и призвание на човека да са най-важни при отглеждането на бонзай, а не толкова добрите градинарски умения. Радко Колев притежава и двете дадености. Това личи в искреното съпреживяване на всичко, свързано с неговите бонзаи. Той води дневник за всяко едно от дърветата-джуджета, като описва подробно всяко изваждане, подрязване на точно определени клони, торене, поливане, изкривяване с медна тел на клоните, за да придобият по-интересна форма. Понякога е необходимо те да се изкарват навън в естествена природна среда, да се пазят от вятър, дъжд. Макар и да не отнемат много време, тези грижи са всекидневни и ако не се полагат дори един ден, може резултатите да бъдат пагубни. А „Най-голямото разочарование за този, който се занимава с бонзай, е да умре дърво“, споделя шуменецът.
Този риск съществува и при най-добрите майстори, но ако човек наистина чувства, че трябва да се занимава с това, не бива да се отказва при първия неуспех, както и при сблъскването с трудности като намирането на подходяща подложка и специална пръст. Трябва постоянно да се чете и да се трупат нови познания. Радко разказва, че другите гледат с голямо любопитство на неговото хоби, но се плашат да се захванат и те, заради многото време, което трябва да мине, преди да видят готовия бонзай.
Шуменецът отглежда бонзаи, заради  личното си удовлетворение и така релаксира след тежкия работен ден. Няма намерение да продава от растенията си, защото не ги възприема като стока, а като част от неговия живот. Иначе по магазините може да се намерят бонзаи, отглеждани с търговска цел и внесени от Холандия. Цените са 15-18 лева за дръвче. Японците също развиват голяма търговия с бонзай като внесените оттам струват 450-600 евро.
Относно популярността на този вид изкуство у нас Радко Колев със съжаление отбелязва, че няма актуална информация и връзка с други българи, практикуващи същото хоби. В страни като Русия и Чехия например се правят големи изложби, има клубове, сдружения на хора, които се занимават с бонзай. Все пак интернет предлага богата информация, шуменецът също има своя страница:www.radkosbonsai.hit.bg. Когато повече хора научават подробности за това изкуство, може и те като Радко Колев да открият в него своето призвание. При забързания живот днес едно докосване до успокоеността, величието и вечността на природата може само да ни направи по-добри!

Изкуството „Миниатюрни дръвчета“

Още преди 2000 години заедно с идването на дзен-будизма в Китай се заражда изкуството пенсай (пен-подложка, сай-дърво) – оформяне на миниатюрни дръвчета в плитки съдове. Само императорът и неговите приближени имат привилегията да ги притежават и отглеждат. Чудните растения се предават от поколение на поколение винаги на първородния син на владетеля и така се съхранява ритуалът на свързването на човека с Бога и природата. По-късно изкуството се пренася в Япония (където се нарича бонзaй), а оттам и в Западна Европа, най-напред във Франция. Постепенно започват да се  появяват цели плантации в Япония, където се отглеждат и изнасят дръвчета с търговска цел.

Съвет към начинаещите

Най-подходящи за превръщане в джуджета са дървесни видове, които никнат естествено в съответната климатична област и са най-издръжливи. Такива са например иглолистните – бор, смърч или широколистните – бряст, габър, заради малките им листа.
В природата се срещат естествено развили се дървета-джуджета или дръвчета със силно закривени клони и малки листа. Най-добре е те да бъдат извадени в ранна пролет, още преди да са се разпъпили и когато пръстта е влажна и полепва по кореновата система. Големината на клоните трябва да е правопрoпорционална на кореновата система.
При посаждането в съд или в градина около корените се слага от пръстта, в която е виряло дървото в гората, както и изсъхнали листа. Клоните се пръскат обилно с вода и почвата се поддържа влажна. През лятото се добавят хранителни вещества – най-добре по една супена лъжица сушена кръв, разтворена в един литър вода, един път на всеки десет дни.
Всяка година през март дръвчето се изважда и подрязва. Бонзай има точно определени пропорции – височината на подложката е 1/4 от тази на стъблото, а диаметърът на стъблото – 1/10 от диаметъра на подложката.

09.06.2007